Днес беше един сравнително нормален ден и даже незнам защо пиша това :/ Нещо ми е много криво. Без причина... Това не е честно. Никак даже... Сякаш нещо ме измъчва, завързва ми гърлото на възел и ми блъска чук в главата. Едва ли е от времето или от физическото ми здраве... Може би училището, домашните.... Възможно ли е депресия да те налегне без видима причина? Какво всъщност представлява депресията? Психическо състояние, причинено от стрес, при което индивида загубва всякакъв интерес към света и околните? Просто мозъка изключва и забиваш? Реално погледнато депресията е малко или много полезна, когато не е клинична. Тя малко или много те кара да си подредиш мислите и да си изплачеш нещастието. Аз лично като се депресирам много плача. Жалко че не съм го правила от години. Само се сдухвам. А как ми се иска да се разплача... Но, уви, не мога. Преди се разревавах и при най-малкото напрежение! Плакала съм, дори когато ме изпитваха, ако не си знаех перфектно урока. И така ми беше добре. Беше ми спокойно и леко на душата. После реших, че не е редно да съм ревла и ... престанах. Започнах да се контролирам. И тогава за мен започна голямото падане... Постоянно си преглъщах сълзите, докато най-накрая това се превърна в рефлекс...отвратителен рефлекс. Плача само когато изпадна в няк"ви мноооого крайни истерии... И не само не мога да плача, ами и не мога да се ядосам като хората. Поне не когато това ми е нужно. Лошо ли е да си тая емоциите? И да не е - не искам! Искам когато се ядосам да имам волята да се разкрещя... Искам да мога да заплача, когато съм тъжна... Толкова много ли искам?